ЗАЧЕРТА̀ВАМ1, -аш, несв.; зачертàя, -àеш, мин. св. зачертàх, св., прех. Започвам да чертая. Детето се позасрами, наведе се и зачерта с босия си крак из пясъка. Й. Йовков, ПК, 192.

– Друга (диал.) форма: зачъртàвам.

ЗАЧЕРТА̀ВАМ2, -аш, несв.; зачертàя, -àеш, мин. св. зачертàх, св., прех. Зачерквам, заличавам1, задрасквам2. Аз смених два-три израза и той ги зачерта и написа най-подходящия. Ст. Даскалов, ЕС, 130. Той го [списъка] прегледа внимателно и зачерта две имена. Й. Попов, ИЖП, 41. Някои от близките хора на Прангата, недоволни, че той ги е пренебрегнал и не ги е поставил в своята нова листа, заловиха се и те от своя страна да зачертават това или онова от поставените в листата имена и да го заместват със своето име. Т. Влайков, Съч. III, 258. зачертавам се, зачертая се страд. и възвр. Не се харчеше ни масло, ни сирене, ни време се прахосваше. Сума ти себестойности се зачертаваха. Ст. Даскалов, ЕС, 224.

– Друга (диал.) форма: зачъртàвам.


Източник: Речник на българския език (онлайн)