ЗАЧÈСВАМ1, -аш, несв.; зачèша, -еш, мин. св. зачèсах, св., прех. 1. Започвам да чеша, почесвам, разчесвам нещо или някого. – Не! Така не бива! – зачеса той брадата си. – Не е ли по-добре кожата на ламята да се напълни със слама и да се направи чучело? Н. Хайтов, Л, 64. Баба вътре пак зачеса / бяла вълна на дарак / и край огъня замърка / Марко, старий котарак. Елин Пелин, ПБ, 111.
2. Започвам да сресвам нещо или някого. От няколко дни зачесах косата си на прав път.
3. Прен. Започвам да се карам, да хокам някого. Босната и Костаки като зачесаха оня хубостник, началника, само бъзе и коприва го направиха. Безстрашливи хора, брей! Ст. Чилингиров, ПЖ, 151.
4. Прен. Започвам да бия, да пердаша някого; запердашвам. – Гледай, гледай – мърмореше на себе си Кара Ибрахим. – То бива будаллък, ама толкова... Сега какво ще правиш? – Ти ще кажеш, ефендим. – Аз тце кажа, като взема една дебела тояга и те зачеша с нея. Л. Стоянов, Избр. пр III, 323. Магарето се възгордя / и взе да хвърга къч... ала веднага / магарещарят го зачеса с дрянова тояга. Ст. Михайловски, БСб, 1914, кн. 10, 650. зачесвам се, зачеша се I. Страд. от зачесвам1. II. Възвр. от зачесвам1 в 1 и 2 знач. Целият двор се изпълни с добитък. Охранени биволици се зачесаха по дънерите на дърветата и по гредите. К. Петканов, ЗлЗ, 68. Смееше ли се, от едната страна на лицето му се изписваше добродушие, а от другата – тъга. В такива случаи той се зачесваше, за да прикрие недъзите си и сконфузено търсеше в джоба си цигарената кутия. НА, 1963, бр. 4684, 2. III. Взаим. от зачесвам1 в 3 и 4 знач.
ЗАЧÈСВАМ2, -аш, несв.; зачèша, -еш, мин. св. зачèсах, св., прех. Диал. 1. Вчесвам, заресвам2. Кога отиваш в чуждо село, / зачеши си черен чомбаз, / накриви си самур калпак. Нар. пес., СбВСт, 277.
2. Почесвам. Предложете на селянина най-лесните средства, които се отнасят само за неговото улеснение, той ще захване да си зачесва врата и ще наговори сума глупешки извинения. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 48. зачесвам се, зачеша се страд. и възвр. Но като им засърбя на хората, като почнаха да се зачесват... Ст. Чилингиров, ПЖ, 167-168.
ЗАЧÈСВАМ3, -аш, несв.; зачèсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. зачèснат, св., прех. Диал. 1. Започвам да чесна, да кърша, да късам, дера нещо. Надойдоха момчета и зачеснаха клони от младата гора.
2. Прен. Започвам да повалям, да кося (с изстрели противник, войска и под.). Че най-после като ни зачесна с топовете тоя, че на сто надали остана по един жив!... Ц. Гинчев, ГК, 358. зачесвам се, зачесна се страд.
ЗАЧÈСВАМ СЕ несв.; зачèсна се св., непрех. Диал. Започвам да се чесна, да се кривя, кълча.