ЗАЧЕСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зачестя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Непрех. Започвам да ставам, да се извършвам по-често в някакъв момент или период, отколкото преди това; учестявам се. Откъм границата гърмежите зачестиха. Й. Йовков, ЧКГ, 284. По кръчмите и ресторантите зачестиха внезапните полицейски проверки. М. Грубешлиева, ПИУ, 222. Главата на Къньо забуча. Ударите на сърцето му зачестиха. Веригата изведнъж олекна и той усети как вятърът опърли лицето му. Кл. Цачев, ГЗ, 14. След малко се показа на вратата на амбразурата. Куршумите зачестяват в тая посока. В. Турийски, Д, 90. // Започвам да се появявам, да се срещам по-често. Заедно с това зачестиха самотни дъбове ту от едната страна, ту от другата, докато най-сетне пътят се мушна под свода на гъста, стара дъбова гора. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 116. Скоро пътеката се превръща в тясна дъбова алея. Надписите зачестяват, ето хижата. К. Константинов, НЗХ, 11. Навлязоха в по-оживени улици. Сградите ставаха все по-високи, зачестиха и небостъргачите. Ал. Бабек, МЕ, 101.
2. Прех. и непрех. Започвам да правя нещо по-често, отколкото до този момент. Даскал Стефо зачести посещенията си у тях. Г. Караиванов, ЮМ, 74. Трябваше да протича дотам повече от километър, а сърцето ѝ още на първите стотина метра зачести ударите си, натежа. А. Гуляшки, МТС, 206. След като научи, че Крум бил на война в някаква далечна държава, старата стана още по-мълчалива, зачести да ходи на църква. Г. Караславов, Избр. съч. I, 380. И по-рано, когато Нонка я нямаше тука, той постоянно си гостуваше на дядо Ламби, но сега много зачести. И. Петров, НЛ, 227. Изкукурига петел. Отговориха му от всички дворове. Петлите зачестиха. К. Петканов, СВ, 177. // За камбана и др. – започвам да бия по-често, на по-чести, по-кратки интервали. В тишината проехтя камбанен звън. Камбаната зачести тържествено, радостно. К. Петканов, ОБ, 134.
3. Непрех. Започвам да правя нещо по-бързо. Ние зачестихме с лъжиците и довършихме набързо таратора. Ст. Чилингиров, ХНН, 154. // Рядко. Разг. Започвам да говоря бързо, ускорено. – Милено – извика пак старецът. – Милено, къде се дяна? – зачести ядосано той. Елин Пелин, Съч. I, 87.
4. Непрех. За валеж – започвам да падам по-усилено, с по-чести капки, снежинки и др.; усилвам се. Закапа едър дъжд, отначало рядък, но после зачести и лудо зашиба смълчаното поле. Н. Кирилов, ПД, 45. Капките зачестиха, зашибаха високата трева, но не можаха да наквасят отворените и зажаднели уста на чернозема. К. Петканов, ЗлЗ, 256. Едрият дъжд зачестява и чука като камъни по керемидите. К. Константинов, СЧЗ, 20.