ЗАЧÈТ м. Остар. Зачот. В отделни университети неправилно се прилагат някои школски методи на работа, провеждат се зачети и изпити, а не се използуват такива резултатни форми за разширяване на знанията като обсъждания и дискусии по възлови въпроси. РД, 1961, бр. 318, 2.

– От рус. зачëт.


Източник: Речник на българския език (онлайн)