ЗА̀ЧИЯ, мн. няма, ж. Остар. и диал. Хим. Сярна киселина; витриол. Азотна кислота ся добива като ся възвари селитра със силна симпурна кислота (зачия). С. Веженов, Х (превод), 21.

– От араб. през тур. zaçyağı.


Източник: Речник на българския език (онлайн)