ЗАЧУ̀ВАМ1, -аш, несв.; зачу̀я, -у̀еш, мин. св. зачу̀х, прич. мин. страд. зачу̀т, св., прех. 1. Долавям със слуха си някакъв звук, обикн. отдалеч; чувам, дочувам. Арнаут Алия много се изненадва, когато при Узун дере зачува гайдаджийска свирня на сватба. Н. Хайтов, ШГ, 138. Край реката често ходя аз, / в звучний клокот чувам твоя глас, / даже твоя кръшен смях зачувам. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 207. А вечер, по здрач и тъма, / познати зачуя ли стъпки, / в тревога и радостни тръпки / към теб ще изтичам сама. Д. Габе, ЗП, 8. Тогаз Милица викнала, / викнала, та ми запяла / из едно гърло два гласа, / из една уста две думи. / Ето че Косер зачува. Нар. пес., СбНУ LХVI, 24. Едва ми зачу имято и мя хвана за ръка, та тури да седна до него. Лет., 1871, 147. Сляпата, като зачула скръцанието на вратата, тутакси запитала: кой доде? У, 1870, бр. 1, 19-20.
2. Диал. Научавам, достига до мен някаква вест, слух; чувам, дочувам. Синът тръгва на поход, но патриката зачува за това, отива при султана и му обажда. Б. Ангелов, ЛС, 63. Тамо / зачувах често, че дошли в земя ни / свирепи врагове да ни поробят. Ив. Вазов, ИГП (превод), 55. Тодор и Вълчо зачули този план на турците, стегнали се юнашки да отърват Жела Жекова от турчелята. М. Кънчев, В, 20. Добре, кога зачу, че Иван мъти из село и заляга да го махне, помисли си и рече: чтото ще господ! КН, 43. зачувам се, зачуя се страд. зачува се, зачуе се безл. Зачу се, че се задава войска.
ЗАЧУ̀ВАМ СЕ несв.; зачу̀я се св., непрех. Чувам се, дочувам се. Из пътя се зачува шум. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 27. Из гъстите дървета на корията се зачуваше кавал. Й. Йовков, СЛ, 161. По едно време из улицата се зачуха стъпки. В. Геновска, СГ, 235. Из полето нейде от чердата / се зачува тих, залутан звън. П. П. Славейков, СЩ 1916, 12.
ЗАЧУ̀ВА МИ СЕ несв.; зачу̀е ми се св., непрех. Разг. Сторва ми се, че чувам; счува ми се. Стоян му се зачува пиле соколово да го пита: – Де да ида, юначе, за тебе да обадя. Д. Яръмов, БП, 87.
ЗАЧУ̀ВАМ2, -аш, св., прех. Диал. Започна да отглеждам, да завъждам нещо. Те се благодареха, че юничето им оцеля, та не се случи нещо и с него. Да е живо, пък дòреда ще им зачува и догледа теле и ще им дава мляко. Т. Влайков, Съч. II, 115. зачувам се страд.
ЗАЧУ̀ВАМ3, -аш, св., прех. Диал. Запазя. Но воят на буките понякога е тъй печален, че борът започва да ги жали. Стопяват се обидите в душата му и той се понавежда, за да ги зачува от виелицата и студа. Н. Хайтов, ШГ, 174. – Избави нас от лукаваго и всякого зачувай от зла среща, божичко милостиви! – свърши молитвата си Кирилица. Елин Пелин, Съч. I, 53. Там у тоа време людето не можале да си зачуват нишчо: нито пекмез, нито мас. СбНУ III, 147-148. зачувам се страд. и възвр.
ЗАЧУ̀ВАМ СЕ св., непрех. Диал. Остана жив, цял, невредим; запазя се. Едва петото или шестото дете можа да се зачува. То бе момиче. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 170.
◊ Зачувай боже (бог). Диал. Пази боже. И Кръсто иска сичко да прави на своя глава. Невестицата му излезе една разтурикъща, една неспретница, зачувай боже. Хр. Максимов, СбЗР, 41-42. „Ами ще почне следствие и нали знаеш, зачувай бог, да те закачи на куката си прокурорът.“ Ст. Даскалов, СЛ, 471.