ЗАЧУ̀ДВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от зачудвам и от зачудвам се; учудване, изненада, удивление. Сички с някакво зачудване бяха се заслушале в думите на стрина Богданица за тая праведна баба Дина. Т. Влайков, Съч. II, 201.


Източник: Речник на българския език (онлайн)