ЗАЧУ̀ДЕНО. Нареч. от зачуден; учудено, удивено, изненадано. – Аз съм Тодор! Как, не знаете нищо за нази? – попита той зачудено и с едно набръчкване на челото. Ив. Вазов, Съч. ХV, 13. „Я гледай, колко хубаво мирисало това карамфилче!“ – си каза той, като го погледа и позавъртя малко зачудено и сè тъй милно. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 19. Зачудено, сепнато вгледа се Рале / натам към гората. К. Христов, Избр. ст, 201.