ЗАЧУ̀ДЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от зачуден; учуденост, учудване, изненада. В черните очи на пътника се долавяше надменна зачуденост, характерна за хора, които мъчно се спогаждат и постоянно са готови да спорят. Ем. Станев, ИК I и II, 5.