ЗАЧУМÒСВАМ, -аш, несв.; зачумòсам, -аш, св., прех. Диал. Започвам да чумосвам, да зачумявам (във 2 знач.) някого. Извило [кончето] гордо украсена с гердан от сини мъниста шия, с отрязана опашка с червена панделка. Метна му се [Дяко] и пое за село. Жена му го зачумосва отдалеч: – Защо си омаскарил кончето ни? Чудомир, Избр. пр, 210.