ЗАЧУ̀МЯМ, -яш, несв.; зачу̀мя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Зачумявам.

ЗАЧУ̀МЯМ СЕ несв.; зачу̀мя се св., непрех. Диал. Зачумявам се.

– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.


Източник: Речник на българския език (онлайн)