ЗАЧУ̀РКВАМ, -аш, несв.; зачу̀ркам, -аш, св., непрех. Започвам да чуркам. – Сбирай де, няма да оставим рибата тъй я! И те се наведоха пак. Кръстовете им се отсякоха, през мокрите им пазви зачурка вода. П. Тодоров, И II, 47.
