ЗАЧУРУЛЍКВАМ, -аш, несв.; зачурулѝкам, -аш, св., прех. и непрех. Започвам да чуруликам; зачириквам. Малка радостна птичка кацна на цъфнал магарешки трън, опна шийка, зачурулика любимата си песен. К. Петканов, ОБ, 74. Птици зачуруликаха, накацали по клоните на ранни дръвчета. А. Каралийчев, ПГ, 128. Гинка заприказва живо и весело, зачурулика. Ив. Вазов, Съч. ХI, 138. Тя зае една малка стаичка срещу широкия Ванков дом и зачурулика старите и нови шлагери на града, донесени заедно с малкия ѝ денк оттам. Кр. Велков, СБ, 35-36. зачуруликвам се, зачуруликам се страд.