РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)


ЗАЧУРЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; зачуря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Диал. Започвам да димя, да пуша; запушвам1, задимявам1, закадявам1.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

ЗАЧУРЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; зачуря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Изпълвам с дим, пушек (обикн. помещение); запушвам2, задимявам2, закадявам2. зачурявам се, зачуря се страд.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)