ЗАШАМАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зашамаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Грубо. Удрям плесница, шамар на някого; плясвам, шамаросвам, зашамаросвам. – Къде си повел кобилата? – Аз ли? – обърна се Шериф. – Да я поя. – Да оставиш кобилата, че като те зашамаря. В. Ченков, ПС, 53. зашамарявам се, зашамаря се страд.