ЗАША̀ТРЯМ, -яш, несв.; зашàтря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Диал. Започвам да шатря, да трополя с крака, да пристъпвам насам-натам; защъпуквам. Най-после чу леките стъпки на Бързобегунека, които зашатриха до вратнята. Ив. Вазов, СбНУ II, 65.


Източник: Речник на българския език (онлайн)