ЗАШЕМЕТÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от зашеметя като прил. 1. Който чувства шемет, замайване от силен удар, силно въздействие, алкохол, умора и др. и не може да възприема и разсъждава нормално; замаян. Той пръв бе се съвзел от удара и веднага се разтича. Викаше и разтърсваше зашеметените си другари. Ст. Волев, МС, 105. Агентът съвсем спокойно замахна тежкия гумен бич и го стовари върху главата на стария арестант. Бай Михаил поглади с ръка зашеметената си глава и присви колене да седне в праха. Х. Русев, ПС, 29. Ние седяхме настрани и пиехме; аз се чувствувах вече зашеметен, ала не престанах да пия. Г. Райчев, Избр. съч. II, 225. Изведнъж умората тръгна по снагата му и той се почувствува безпомощен, зашеметен. Политна, облегна се на рамото на Златка и провлече крака до леглото. К. Петканов, П, 79. А краят на месеца ни донесе още по-голяма изненада: прогонваше се половината от персонала. В числото попаднах и аз. Да би паднал гръм върху мене, не бих се видял така зашеметен и объркан. Г. Райчев, Избр. съч. II, 178. С куршум пронизан, тук кон предница отмята / и възнак грохва се, премазал на земята / зашеметения ездач. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 198.
2. Който е силно развълнуван, смаян от нещо неочаквано или много красиво и е загубил временно способността да разсъждава нормално; замаян, захласнат. В Болшой театър посетихме спектаклите „Садко“ и „Лебедово езеро“ и ги напущахме зашеметени. Н. Фурнаджиев, МП, 26. Малкото пътници, които се намираха тук-там в купетата, стояха зашеметени, опулени и смаяни от този изблик на радост. П. Стъпов, ГОВ, 112. Видя заглавието на едно свое стихотворение, прочете името си под него. Той погледна младежа зашеметен. Ем. Манов, ДСР, 102.
– Други (остар. и диал.) форми: зашемедèн, зашамадèн, зашемадèн.