ЗАШЕМЕТÈНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Състояние на зашеметен; замаяност. – Върви си! – каза тя и се накани да затвори вратата. Това изтръгна Сам от зашеметеността му. Л. Иванова, РЛ (превод) [еа]. Слабост, зашеметеност, безволие, по-силни от глада и жаждата. Имаше едно-единствено желание – да спи. Да заспи вечен сън. Н. Петрова, МД (превод) [еа].