ЗАШЕМЕТЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който причинява зашеметяване, шемет; зашеметяващ. Афионът произвеждаше своето зашеметително действие. Ив. Вазов, СНЖ, 80. Това дяволско момиче не обичаше да се целува, то обичаше на тоя свят главно думите – интересните, хубави, зашеметителни думи. П. Вежинов, ЗНН, 23.
2. Разш. Който е извънредно голям, силен, впечатляващ. Тя хипнотизираше с усмивката си, с блясъка на очите си, с извивките на веждите си, с изражението на цялото си светло, вълшебно и властно лице. Но на всички ли правеше тя такова зашеметително впечатление? Г. Караславов, Т, 8. – Иска ми се да дойдеш при мен с известно име. Тъй че след това да ти вярват хората. Аз съм сигурен, че с Аврамов ще постигнете бърз и сериозен успех. А ако не ме лъже предчувствието, може да бъде иии... зашеметителен. П. Вежинов, НБК, 218.
– Друга (остар. и диал.) форма: зашемедѝтелен.