ЗАШЕМЕТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зашеметя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Причинявам шемет, замайване на някого, понякога до временно загубване на съзнание; замайвам. Ударът на коларя беше доста силен, та го зашемети. Цялото му тяло се отпусна и немà сили да се изправи. К. Петканов, ОБ, 122. На Селим се стори, че ще припадне – зашеметили го бяха светлината и цветовете, шумът. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 313. Когато излязохме навън, снежната буря ни зашемети. Г. Белев, ПЕМ, 133. Пихме. Виното бързо зашеметяваше и двама ни. Г. Райчев, Избр. съч. II, 148. Тежкият мирис на тамяна, погребалната светлина на многото запалени кандила и горчивият развален въздух го зашеметиха още повече. П. Михайлов, ПЗ, 104.
2. Причинявам силно вълнение, смайване у някого, понякога до временно загубване на способността за нормално възприемане и мислене; замайвам, смайвам, захласвам. Вестта за отлагане на въстанието го зашемети. Г. Караславов, ОХ IV, 537. Боян чувствуваше, че ако сега пред всички, насред града я прегърне, Малина нямаше да се възпротиви. И тая увереност още повече го зашемети. Л. Дилов, ПБД, 137. Тя не можеше напълно да си обясни сегашните му любовни излияния, които я зашеметяваха и отнемаха разсъдъка ѝ. К. Калчев, СТ, 213. Мюрие бе зашеметен от сумата, която щеше да струва всичко това [медицински уреди, лекарства]. Д. Димов, ОД, 167. зашеметявам се, зашеметя се страд. Триумфалните фойерверки бяха нужни, за да се зашемети и очарова публиката.
ЗАШЕМЕТЯ̀ВАМ СЕ несв.; зашеметя̀ се св., непрех. 1. Обхваща ме шемет, замайва ми се главата, съзнанието, обикн. от удар, силно въздействие, алкохол и др.; замайвам се. Тя дръпна главата си и я удари в стената. От удара се зашемети и се позастоя. Ил. Волен, РК, 80. Мускулите на устата и бузите му бяха се уморили от усмивки, а главата му се зашеметила от дима на цигарите. Ив. Вазов, Съч. IХ, 65. Искаше да тури в ред мислите си, за да определи деня на заминаването на стадата към Цариград, но тъй се зашемети от топлия въздух, че се отпусна, изтегна се на гръб и дълбоко заспа. К. Петканов, ЗлЗ, 250.
2. Обхваща ме силно вълнение, смайване от нещо неочаквано или много красиво, понякога до временно загубване на способността за нормално мислене и възприемане; замайвам се, смайвам се, захласвам се. Сетне всичко стана така бързо, че людете се зашеметиха от изненада и уплаха. Никой не забеляза колко време се бави селският войвода към края на гората, но гласът му, невероятно силен и пълен с ужас, се разнесе сякаш из цялата гора. Д. Талев, И, 595. – Ставаше дума за пианото – каза лекарят и вдигна черния капак. – Някой свири или просто мебел? Като дойдат гости да се зашеметят: леле попаднали сме в къща на интелектуалци! Я. Антов, СбХС, 327. Зашеметява ви се умът, когато се изкачите на третия кат на Колизея и си въобразите зрелището, което трябва да е представлявал, когато от обширните тия стъпала, портици и тераси стоте хиляди зрители са следили неми, запъхтени, кървавите игри, които са произлизали долу в широката арена. К. Величков, ПССъч. III, 21-22. – Ако ти беше тука, Кина нямаше да посмее .. Сякаш морска вълна се блъсна в гърдите му, той се зашемети от последните думи на Великиното писмо. К. Петканов, МЗК, 188.
– Други (остар. и диал.) форми: зашемедя̀вам, зашамадя̀вам, зашемадя̀вам.