ЗАШЕМЕТЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от зашеметявам и от зашеметявам се. Иска ми се с все сила да се завъртя и да падна от зашеметяване. К. Петканов, В, 100. Като подсечен Кирчо се свлече на стъпалата, но здравата му порода победи зашеметяването. Д. Фучеджиев, Р, 39.
– Други (остар. и диал.) форми: зашемедя̀ване, зашемадя̀ване, зашемадя̀ване.