ЗАШЕМЕТЯ̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от зашеметявам като прил. 1. Който предизвиква силно вълнение, смайване у някого с външния вид или качествата си. Оттук се откриваше зашеметяващ изглед към малък морски залив. П. Петрова, УП (превод) [еа]. – Аврил отново го погледна право в очите със зашеметяваща усмивка. Пр. Игнатова, Б (превод) [еа].
2. За шум, светлина, удар и под. – който е много силен и причинява замайване, шемет. Сред зашеметяващия шум, който пълнеше натежалия от пушеци и винени изпарения въздух, Станкул се навечеря. Ст. Марков, ДБ, 340.
3. Прен. Който е много голям, изключителен по степен или сила. Натрошени клончета и иглички се забиха със зашеметяваща сила в ръцете и краката му. П. Тушков, ДИЛ (превод) [еа]. Тя бе удържала зашеметяваща победа. П. Тушков, ДСС (превод) [еа]. Гримаса на зашеметяващ ужас наряза лицето му. П. Велков, УР II (превод) [еа].