ЗАШÈПВАМ1, -аш, несв.; зашèпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. зашèпнат, св., прех. Започвам да шепна; зашептявам, зашушвам. Когато си легнахме всички, мама коленичи пред иконата и зашепна молитва. Ст. Чилингиров, ХНН, 177. Изведнъж Найда се озърна, да не я чуе някой и зашепна бързо: – Тинке, знаеш ли? Получих писмо от София, от Пенка. А. Каменова, ХГ, 149. Щом стражата спомена името на аяна, мъжете се разшаваха, зашепнаха помежду си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 412. Отначало тя пееше без думи, после постепенно зашепна текста на стихотворението, което бе учила още в института. К. Калчев, ЖП, 94. ● Обр. И даскал Стефан пое пътя през гората .. И зашепнаха съчки и шумалаци под нозете му, разлюляха клонки дървесата. Д. Немиров, Б, 211. зашепвам се, зашепна се страд. Слухът се зашепна от уста на уста. зашепва се, зашепне се безл. Зашепна се, че ще има поскъпване.
– Друга (остар.) форма: зашъ̀пвам.
ЗАШÈПВАМ2, -аш, несв.; зашèпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вземам или загребвам с шепа или нещо друго малко количество от нещо. Дядо Никола се наведе, зашепи буца пръст и замери с нея сина си. К. Петканов, ОБ, 124. Минават на срещния бряг, като стъпват по бели плоски камъни. Зора зашепва вода и го пръска в лицето. К. Петканов, В, 124. Огнището беше загаснало, [Велика] зашепи въглени, сложи ги в кадилницата. К. Петканов, МЗК, 145. Старата баба зашепи тогава / сняг и кръвта от лицата изтри / и с треперящи ръце заоправя / къдри сплъстени, очите закри. Бл. Димитрова, Л, 257. // Хващам, обхващам нещо с шепа. Райко тръгна на друга посока. Кракът му попадна във волска стъпка, политна и за да не падне, зашепи трънения плет. К. Петканов, МЗК, 68. Те се радваха на сладката гозба, зашепваха с ръце, късаха крехкото месо и го гълтаха, без да го дъвчат. К. Петканов, П, 129. зашепвам се, зашепя се страд.
– Друга форма: зашъ̀пвам.