ЗАШÈПВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от зашепвам1 и от зашепвам се; зашептяване, зашушване.
– Друга (остар.) форма: зашъ̀пване.
ЗАШÈПВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от зашепвам2 и от зашепвам се.
– Друга форма: зашъ̀пване.
