ЗАШÈСТВАМ, -аш, св., непрех. Понякога ирон. Започна да шествам, тръгна тържествено. ● Обр. Бальо надзърне в дюкяна, изтърси: „Дърто магаре!“. И с цяла верига от псувни на турски и на български зашествува нататък. Ст. Чилингиров, ХНН, 25.
