ЗАШÈТВАМ, -аш, несв.; зашèтам, -аш, св., непрех. 1. Започвам да шетам, да домакинствам, да върша къщна работа. – Росица включи котлона, сложи тигана и зашета пъргаво из кухнята. Кр. Кръстев, К, 146.
2. Започвам да ходя, да се движа насам-натам, да се скитам. Още по-живо момчетата зашетаха насам-нататък, застягаха си раниците, обущата. Ем. Коралов, ДП, 116. Из Странджата по онова време бяха зашетали партизани. М. Кюркчиев, ВВ, 28. А пиянството на Илийка беше непрекъснато. И тъкмо когато си избистряше главата, Илийка зашетваше из улиците да прави своите любовни изповеди. Ст. Чилингиров, ПЖ, 45-55.
– Друга форма: зашъ̀твам.