ЗАШЍТКВАМ, -аш, несв.; зашѝткам, -аш, св., непрех. Разг. Започвам да шиткам, да подвиквам „ш“, „шит“, „шът“; зашътквам. Преди да стигнат до участъка, съвсем неочаквано някой зашитка подире им: – Ей, вие там, я почакайте малко! К. Калчев, ЖП, 187. Кольо Бодила засвири хайдушкото хоро. Плюнката и Пъндито зашиткаха и се заловиха на пояс. К. Петканов, П, 64. // Рядко. Обикн. за изговор на български думи от гърци – изговарям звук „с“ вместо „ш“. – И право да ти кажа, даскал Стефане, че като видяхме как всичко младо е изкълчило езика си и как се е повлякло подир гръцкия език, па зашиткало при всяка дума, право да ти кажа, че се уплаших. Д. Немиров, Б, 48.