ЗАШЛЕВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зашлевя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. 1. Удрям някого, обикн. по лицето, по бузата с длан, удрям някому плесница, шамар; плясвам, шамаросвам. Кога чу как съм зашлевил Драгомир по двете бузи, лицето му засия: „Великолепно!“. А. Гуляшки, ЗР, 207. Веднъж, само защото Ленко му се сопна, той замахна и го зашлеви по вратлето. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 181. Полковникът изведнъж зашлеви Ленчето. Плесникът излезе прекален: трябваше снажният човек да прихване девойчето с лявата си ръка, за да не се повали то. А. Страшимиров, А, 266. Той е като псе привързан към своя господар и навярно с удоволствие би си подал и дясната буза, ако господството му зашлевеше лявата. Г. Бакалов, Избр. пр, 333. // В съчет. с плесница, шамар и под. Нанасям с удар (плесница, шамар); удрям, бия, плясвам. – Аз замахвам с ръката си и му зашлевявам една плесница. К. Калчев, ДНГ, 123. – Ти веднъж ме блъсна на улицата, че изтървах стомната и я строших. Тогава тате ми зашлеви два шамара. А. Каралийчев, НЗ, 163. Той я блъсна и кресна в лицето ѝ: – Не ми пречи, че като ти зашлевя един! П. Стъпов, ЖСН, 68. Русин са люто разсърди. / Та че му [на кадията] шамар зашлеви. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 17. // Разш. Удрям, плясвам силно някого, нещо с камшик, бич и под. – Слушай – рече му той и изведнъж замахна с бича си и го зашлеви по врата, – като не умееш да лъжеш, защо се опитваш? А. Гуляшки, ЗВ, 37.
2. Прен. За думи или постъпка – силно и остро наскърбявам, засягам някого. – Голям срам, тате! .. Бащата изви глава. Думите на сина го зашлевиха като шамари. А. Гуляшки, МТС, 184. Той позамълча и добави: – Ние уважаваме жената. Тя нервно, презрително се засмя: – Затова я държите като робиня в харемите си. – Думите ѝ го зашлевиха като плесница. Д. Спространов, С, 124. зашлевявам се, зашлевя се страд. Като си представи какъв шамар, голям шамар ще се зашлеви на Голям Крушко с това и как ще го притисне до стената, облече си памучното сако и си тръгна в много приятно настроение. Б. Обретенов, С, 173.