ЗАШУ̀МЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от зашу̀мя като прил. 1. Който е обрасъл гъсто с листа, с шума; разлистен. Скрит под старите зашумени кестени, фонтанът на Диана ръмоли без начало и без край със своите четири чучура от еленови глави. К. Константинов, ПЗ, 206. Трупът бе скрит много добре в зашумената царевица. Г. Караславов, С, 56. Гората беше гъста, зашумена, почти черна. Мълчеше глухо, нещо потайно имаше в мълчанието ѝ. В. Ченков, СНД, 13. Малкият намести агънцето на гърба си и потъна в зашумените лозя. А. Каралийчев, ТР, 193. Зашумен дъб. Зашумен храст.
2. Който е изпълнен, покрит или засенчен от разлистени дървета, храсти. В дъното на зашумения двор имаше ниска, продълговата постройка. В. Геновска, СГ, 132. Манка го гони чак до зашумения дол, пред който минаваше пътят за сред село. К. Григоров, ПЧ, 142. Навлязоха в по-млада гора, спуснаха се по лек наклон и попаднаха в зашумена низина. К. Петканов, ЗлЗ, 178. Гората беше едра и гъста, не влязоха много навътре в нея, намерих една добре зашумена ровина и се свих в нея. Лежах на завет в ровината, мъчех се да заспя. Й. Радичков, ББ, 47.
ЗАШУМÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от защумя̀1 като прил. Спец. За който е характерен шум, повишен над определено равнище, което затруднява телекомуникацията, вреди на здравето и др. При силно зашумени метеорологични условия или при голяма отдалеченост радиолокаторът се явява източник на първични признаци за идентификация и разпознаване. АП, 2007, бр. 2, 44.