ЗАШУМÒЛВАМ, -аш, несв. (диал.); зашумоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и -я̀х, прич. мин. св. деят. зашумолѝл и зашумоля̀л, -а, -о, мн. зашумолèли, св., непрех. Зашумолявам. След Млекарката и Сивуша кравите се разшаваха, зашумолваха и започваха да се надигат. Ил. Волен, МДС, 190.


Източник: Речник на българския език (онлайн)