ЗАШУМЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. 1. Отгл. същ. от зашумявам1.
2. Спец. Създаване на повишен над определено равнище шум, което затруднява телекомуникацията; зашуменост. Наличието на зашумяване на входните сигнали се дължи на начина на реализиране на трифазния синусоидален генератор. ГТУ, 2016 LXVI, кн. 2, 115.
ЗАШУМЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от зашумявам2 и от зашумявам се; зашумване.