ЗАШУРТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зашуртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. зашуртя̀л, -а, -о, мн. зашуртèли, св., непрех. Започвам да шуртя. За няколко дни снегът изчезна от склоновете. Весели поточета зашуртяха към реката. Б. Несторов, СР, 178. От планината доведоха вода и шарени чешми зашуртяха по селата. Елин Пелин, Съч. IV, 99. От вълнение или от това, че кръвта зашуртя по-силно от раните, зави му се свят, прилоша му. Ст. Загорчинов, ДП, 488. Само шибне ли летният дъжд и струи / зашуртят, / и се вдигнат водите, и буйни вълни / се подгонят. А. Германов, М, 16.