ЗАШЪ̀КВАМ, -аш, несв.; зашъ̀кам, -аш, св., непрех. Рядко. Започвам да шъкам, да викам „шъ“, „шът“, „шит“; зашътквам, зашитквам.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
