ЗАШЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; зашъ̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. зашъ̀пнат, св., прех. и непрех. Остар. Зашепвам1, зашептявам, зашъптявам, зашушвам. И с майчиния си език зашъпнах първите си думи и мисли, споделях първите си тъги и радости. Ст. Станчев, ПЯС, 6. Като се наведе към Мариновото ухо, дядо Върбан зашъпна: – Защо стоиш, какво чакаш, дигай се още сега, че иди на хаджилък. А. Каралийчев, ЛС, 55. Тя стана бързо от мястото си и коленичи пред иконостаса. – Богородице, дево, божия майко – зашъпна тя, кършейки ръцете си, – спаси го, продължи му дните! Ст. Загорчинов, ДП, 169. Девойка сепна се, изгледа го, изтръпна. / Певецът кротко я към себе си придръпна / и тихичко най-мила песен ѝ зашъпна. К. Христов, Кр, 5. зашъпвам се, зашъпна се страд. зашъпва се, зашъпне се безл.