ЗАШЪПТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зашъптя̀, -ѝш, мин. св. зашъптя̀х, прич. мин. св. деят. зашъптя̀л, -а, -о, мн. зашъптèли, св. прех. и непрех. Остар. Зашептявам; зашепвам1, зашъпвам, зашушвам. зашъптявам се, зашъптя се страд. Думите „Смърт без отлагане“се чуха и по-надалеко: те се зашъптяха и от въстаниците и минаха до ъгъла, дето стояха арестуваните. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 132. зашъптява се, зашъпти се безл.