ЗАЩЍТНИКОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от защитник. – Противниковият отбор показва формация, която кара защитниковия да се разпръсне по целия терен и да остави празни места, през които може да се атакува. М. Ракъджиева, ВСВГ (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)