ЗАЯВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заявя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Прех. Съобщавам, казвам нещо пред някого, обикновено категорично или тържествено. И щом си отиде на село, заяви у дома си: – Ще се уча! Искам да се уча! Н. Каралиева, Н, 51. – Не мога да разбера, бачо, с кой ум мислиш да преправяш тази съборетина [воденицата]. Аз няма да се съглася и отсега ти го заявявам. Ем. Станев, ИК I и II, 28. – Като поставям по-високо благото на нашето отечество, тържествено заявявам, че се отказвам от партията, на която досега съм бил член. Т. Влайков, Съч. III, 69. Той допуши цигарата си, после стана и заяви внезапно: – Ще отида да погледам луната от брега. Д. Димов, Т, 515.
2. Книж. Обявявам, отправям или представям обикновено публично, официално някакво искане, намерение, проект; изявявам, предявявам. Критиката се появяваше в списанието на току-що основаното Българско книжовно дружество, което заявяваше претенции да ръководи литературното движение у нас. К. Величков, ПССъч. VIII, 107. През тази нощ писах на Лина моето първо писмо. Писах и чувствувах как в душата ми се борят двама мъже. Единият, който още заявяваше своите права над момичето, и другият, плах, победен, предлагащ сам в ръката му сърцето си. Г. Райчев, Избр. съч. II, 119. При такъв ред на работите българите трябваше да крият раздражението си против гръцката духовна власт и да чакат сгоден случай да заявят пред правителството своите справедливи искания. Р. Каролев, УБЧИ, 155.
3. Непрех. Обикн. с предл. на, в и (рядко) прех. Уведомявам органите на властта за нещо, обикн. нередно, съобщавам, че някой е извършил някаква нередност; долагам, обаждам. В колибата на Рангела те пак видяха Цача и за да имат от него спомен, взеха му часовника. И той обаче ги не забрави и още заранта заяви на пловдивската полиция. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 207. Питахме, дирихме, на полиция заявявахме, телеграми дадохме по няколко направления – няма, пропадна бедното дете. Ал. Константинов, БГ, 76. Нарочно оставяше градината си недобре заградена, та като влезеше някое прасе, веднага заявяваше в общината големи вреди и загуби. Й. Йовков, ЖС, 185. Пендарите да ми върнат. – Парите – избоботи още по-страшно Тиме, – доде не съм отишъл в милицията да ги заявя. В. Ченков, СНД, 152.
4. Прех. Адм. Правя заявка (в 1 знач.) за нещо. Предприятията трябва своевременно да заявят превозите си, иначе не ще могат да разчитат на вагони.
5. Прех. Остар. Книж. Изразявам, проявявам, обикн. някакво отношение, чувство; изявявам, засвидетелствам. – Добър ден, кир Яне, дайте ми комат хлебец, за бога, прибърза да каже Бойчо, за да заяви своите миролюбиви намерения. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 172. Бързам да заявя възмущението си от тази клевета, хвърлена от онази непристъпна засада. Бълг., 1902, бр. 513, 3. Да, нашата българка сама показа и заяви желание да земе дял в народното развиване. Ч, 1870, бр. 4, 114. А когато Русия заяви симпатия, състрадание към обезчестените от своя славянски род милиони хора, [Англия, Австрия] чудят са, смущават са. НБ, 1876, бр. 44, 171. Нарушихме общото течение на разговора и заявихме съболезнование за участта на Бояна. З. Стоянов, ХБ, 26. // Непрех. Проявявам, показвам наличието на нещо; засвидетелствам. Те едва сега почват да заявяват за своето съществувание. Ал. Константинов, БГ, 141. От всичките градове хъшовете заявили своето съществувание, събирали се на купове и пеели песни за бой и за отмъщение. З. Стоянов, ХБ, 263. Не е бивало, обаче случай, щото човек, който настоятелно търси да заяви изкуството си в някоя изключителна работа, да не достигне най-после желаемата си цел. ССГ (превод), 43. заявявам се, заявя се страд.
ЗАЯВЯ̀ВАМ СЕ несв.; заявя̀ се св., непрех. Остар. Книж. 1. Проявявам се чрез нещо, състоя се в нещо. Било, че настоящето му се вижда тежко и безславно, било, че чувствуваше охтиката в гърдите си, която се заявяваше в чести и раздразнени кашляния, той се сърдеше от най-малката невярност в разказа на другаря си. Ив. Вазов, Съч. VI, 8.
2. Правя да ме забележат; проявявам се, изявявам се. Така, по време, когато светът забравя, че някъде има българи под робство, из проходите те не само се заявяват. Тия българи управляват – селото си; отбраняват – прохода си; преговарят наравно – с Портата. В. Мутафчиева, ИКМ, 33. Нуждата за преобразования, коренни преобразования, ся усещаше отколе в народа и сега правителството чрез повиквание на представители даде път на народното желание да ся заяви, да поиска тези коренни реформи. Лет., 1872, 183.
– Друга (остар.) форма: заявля̀вам.