ЗАЯ̀ДАМ1, -аш, несв.; заядà, заядèш, мин. св. зая̀дох, прич. мин. св. деят. зая̀л, св., прех. Диал. Заяждам1. – Я ставай, бабо, па дигай, / па дигай и помитай. / То би се яло и пило, / доде ни Радка слагаше, / слагаше Радка, сядаше, / сядаше и заядаше, / и нази двама каняше: / – Хапнете, мамо и тато. Нар. пес., СбВСт, 470. „Аз имам на сърцето си от него една рана, която ме заяда всякога, кога спомня за него...“ Ц. Гинчев, ГК, 156. заядам се, заяда се страд.
ЗАЯ̀ДАМ2, -аш, несв.; заядà, заядèш, мин. св. зая̀дох, прич. мин. св. деят. зая̀л, св., прех. Диал. Заяждам2; заядвам. – Батко непрекъснато ме заяда за туй, за онуй. заядам се, заяда се взаим.
ЗАЯ̀ДАМ СЕ несв.; заядà се св. непрех. Диал. Обикн. с предл. с. Заяждам се. В Милковия живот продължаваха дребните тревоги. Закачаха го малчугани .. Като мъничета, насъсквани от лошите си стопани, те се заядаха с него, дразнеха го. П. Проданов, С, 49. – Зарафина често се заядаше с упорития Тодораки, та сега беше готова и очите му да издере, гдето подценява хаджи Пеня... Д. Немиров, Б, 76. – Какво се заядаш с мене? Воля ми е – пия, тебе ли ще питам? Й. Йовков, ЧКГ, 164. – Твърде с мене са не заядай, зере, знаеш ли? Ил. Блъсков, ПБ II, 68.
ЗАЯ̀ДАМ3, -аш, несв.; заядà, заядèш, мин. св. зая̀дох, прич. мин. св. деят. зая̀л, св., непрех. Диал. Заяждам3. – Видехте ли какви сте женки, а не само да нападате тая власт! – минаваше веднага в нападение дългият Борис, старшията на пъдарите, и гръклянът му заядаше в закана. Ст. Даскалов, БМ, 37. Машината нещо трака и заяда.