ЗАЯ̀ДВАМ, -аш, несв.; заядà, заядèш, мин. св. зая̀дох, прич. мин. св. деят. зая̀л, св., прех. Диал. Заяждам2; заядам2. заядвам се, заяда се взаим.
ЗАЯ̀ДВАМ СЕ несв.; заядà се св., непрех. Диал. Обикн. с предл. с. Заяждам се; заядам се. С мене което куче са е заядвало, се е окраставяло. Ил. Блъсков, ПБ II, 68.