ЗАЯ̀ДКА1 ж. Диал. Сухо или студено ядене, поднасяно обикн. наред с основното или след него за дояждане, за мезе.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЗАЯ̀ДКА2 ж. Диал. Заяждане2; заядане2, заядване. И току се нахвърляше върху Тошка, че не прибрала някоя лопатка, че оставила някоя кошница не на онова място, на което трябвало да бъде. На два-три пъти Иван чу тези заядки и сърцето му се сви от мъка. Г. Караславов, Тат., 241. Нейното звено първо събра реколтата и се притече на помощ на другите. Отнякъде пак се чуха заядки, че е изкарала незапланувани работници. Н. Каралиева, Н, 184. Зад неговото полушеговито натякване личеше, че тия глумливи заядки и подмятания все някак го дразнят, че те му са досадни. Т. Влайков, Съч. III, 228.