ЗАЯ̀ЖДАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от заяждам1 и от заяждам се. Раздаването на храна при курбани, на Гергьовден, при заяждане на първия плод и пр. си остава всеобщ обичай. Ив. Хаджийски, БДНН I, 82-83.
ЗАЯ̀ЖДАНЕ2, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от заяждам2 и от заяждам се. Та исках да кажа: с Тоби аз все пак се заяждам, когато ми докривее, но той не е в състояние да ми отвърне, а това вече убива сладостта на заяждането. Л. Дилов, ПИ [еа]. // Проява, действия, с които някой се заяжда, заяжда2 някого. – Знаеш, че винаги съм държала за Петьо – и го каза така естествено, сякаш никога не бе му тровила живота със заяжданията си и с нарочната си немарливост в работата. Л. Дилов, МСП, 167. – Какво ни е тая вечер? Нещо случило ли се е? – Нищо. А на тебе? Едит вдига рамене в знак, че няма намерение да отвръща на заяждания, и продължава да пуши мълчаливо. Б. Райнов, НН, 432.
ЗАЯ̀ЖДАНЕ3, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от заяждам3 и от заяждам се; засичане2. Натоварването от триенето по направляващата произлиза от заяждането .. на клетката през време на движението ѝ нагоре и надолу в шахтата. Ив. Иванов, РМ II, 208-209.
ЗАЯ̀ЖДАНЕ4, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от заяждам се; разяждане.