ЗВЕЗДЍЧКА1 ж. 1. Умал. от звезда (във 2 знач.); звездица1. Една звездичка се откъсна от небето и се спусна към земята. Елин Пелин, Съч. II, 41. Двете звезди заедно излъчват 2300 пъти повече светлина, но понеже се намират на 980 светлинни години разстояние от нас, изглеждат като слаба звездичка на небето. К, 1965, кн. 1, приложение, 18. Блести на небето едничка / далечна и светла звездичка. Л. Милева, КГ [еа].
Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, любима, приятелка и под.; звездица1. Честит рожден ден на Тошка Петкова .. с пожелание за прекрасно майчинство с появата на изгряващата звездичка в нейния живот. КГ, 2014, бр. 32, 6.
2. Малка фигура, изображение или предмет с форма на звезда, обикн. с искряща повърхност. В ъгъла струеше мека светлина на новогодишната елха, в клоните на която трептяха и искряха сребърни, червеникави и зеленикави звездички. Сп. Кралевски, ВО, 125. Приказливи дружки я гласиха цял ден. Силно начервиха страните ѝ, извитите устни. Нашариха лицето ѝ с лъскави звездички, които налепиха с гъст сироп. Б. Несторов, АР, 9. Една нощ заваля сняг, малките къщички се сгушиха още повече и по стъклата на прозорците им заблестяха звездички от скреж. Св. Минков, СбХ, 114. Червена кърпа, изпъстрена с бели звездички и полумесеци, плътно пристягаше косата ѝ. Д. Калфов, Избр. разк., 167. Утре-другиден вие ще видите горе, пред името ми, черното кръстче, ще узнаете долу, от звездичката, за моята трагична смърт. Д. Калфов, ПЮН, 47. Момичето се отбива в студио за татуировки и излиза оттам с малка звездичка на вътрешната страна на лявата си китка. // Светло петно с такава форма върху повърхност. През шията си то [момчето] беше преметнало едно скорошно агънце с бели ботушки и зведичка на челото. А. Каралийчев, ТР, 188.
3. Малък предмет (обикн. значка) с форма на звезда, който служи като отличителен знак за служебен чин, както и за отличие, награда и др. Старецът спря очи на пагоните. Особено върху подпоручишките – жълти и лъскави, със златни звездички на долния край. Г. Райчев, В, 33. На войнишката му шапка светулкаше малка петолъчна звездичка. А. Каралийчев, СР, 30.
4. Графичен знак, наподобяващ по форма звезда, използван за отбелязване на заглавия или на част от текста, към който обикн. се дават допълнителни пояснения под линия; звездица1. По-долу е даден списъкът на всички статии, печатани в споменатия вестник. Липсващите от тях в сборника са означени със звездичка. Б. Шивачев, Съч. I, 184. Знакът * (звездичка след думата) навсякъде означава „виж(те)“, следователно да се направи справка като съответният термин се търси по думата, която е означена със звездичката (знак *). П. Арнаудова, ММЕ, 8. Забележените със звездичка книги, на брой 12, съставляват малка книжица. Лет., 1871, 251.
ЗВЕЗДЍЧКА2 ж. Звездица2. И нашето градинче се изпълва с все по-хубави и по-миризливи цветя... И познавам всичките. Ето: това са звездички, това е шибой – той много на хубаво мирише. Т. Влайков, Пр I, 196.