ЗВЕЗДОЧÈЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Индив. Поет. Звездочел. ● Обр. Въглените, запалени със смъртта на хайдутите в сърцата на тополчани, угасваха заедно с дните. Мъката им се превърна в ярък, звездочелен спомен и всички заразправяха за чудните юначества на хайдутина Филча. К. Петканов, Х, 223-224.