ЗВÈКАНЕ1, мн. няма, ср .Остар. и диал. Отгл. същ. от звекам1. Когато се чу отново тропотът на стражарските ботуши и звекането на връзката тъмничарски ключове, той се спусна, откачи се от решетката. Т. Харманджиев, КВ, 546.
– Други форми: дзвèкане, звя̀кане.
ЗВÈКАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от звекам2 и от звекам се.
– Други форми: дзвèкане, звя̀кане.