ЗВÈКВАМ1, -аш, несв.; звèкна, -еш, мин. св. звèкнах, св., непрех. Остар. и диал. За метален предмет – издавам звук от падане или удряне в твърда повърхност изведнъж или последователно един след друг; дрънвам, звънвам1. Партизаните започнаха да копаят землянка в десния скат на падината. Звекнаха кирки и лопати в каменливата и ронлива пръст. Д. Ангелов, ЖС, 377-378. А ония стъпиха на калдъръма. Звекнаха копита, препукаха пушки. Н. Хайтов, ДР, 160. Тъкмо пред гроба го спря офицерът на командата. Той размени няколко думи с него и се сбогува. Двамата си козируваха едновременно, едновременно удариха крак о крак и шпорите им звекнаха за възхищение на жените. Ст. Чилингиров, ПЖ, 146. Ангел Момиров се изправи твърд и непоклатим като скала, замахна ръце, белезниците звекнаха. Д. Спространов, ОП, 384.
– Други (диал.) форми: дзвèквам, звя̀квам.
ЗВÈКВАМ2, -аш, несв.; звèкна, -еш, мин. св. звèкнах, св. Остар. и диал. 1. Прех. и непрех. Удрям изведнъж или няколко пъти нещо или с нещо така, че издава звън; звънвам2. – Не може ли без заплахи, мили мой – махна приставът с ръка по мустаците си и като звекна с шпорите си, важно седна в креслото. П. Велков УР II, 16.
2. Прех. Удрям изведнъж или няколко пъти някого. Звекна го по главата! Н. Геров, РБЯ II, 147. звеквам се, звекна се I. Страд.от звеквам2. II. Възвр. от звеквам2 във 2 знач.
– Други (диал.) форми: дзвèквам, звя̀квам.