ЗВÈКВАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от звеквам1.
– Други (диал.) форми: дзвèкане, звя̀кане.
ЗВÈКВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от звеквам2 и от звеквам се.