ЗВÈКВАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от звеквам1.

– Други (диал.) форми: дзвèкане, звя̀кане.

ЗВÈКВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от звеквам2 и от звеквам се.

– Други (диал.) форми: дзвèкане, звя̀кане.


Източник: Речник на българския език (онлайн)