ЗВЕНА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Полит. Мъж, който е членувал в обществено-политическата организация „Звено“ (създадена през 1927 г. и съществувала до 1948 г.). Зад Елка и Харалан наперено крачеше Васката, син на доскорошния съдържател на селската кинкалерия и единствен звенар в селото. А. Гуляшки, МТС, 149. Беше усвоил много от предпазливата дипломатичност на звенарите, в чийто вестник работеше. Ем. Манов, ДСР, 409. Правителството на „звенарите“ пристъпи към бързи, динамични действия. Мл. Исаев, Н, 239. Подире, когато дойдоха онез, звенарите, като репей се прилепи за тях, че нашта трапеза вече нямаше манджица, пък сега червен си се писал. Ст. Марков, ДБ, 198.