ЗВЕНОВЍ, -à, -ò, мн. -ѝ, прил. Остар. Който се отнася до звено (в 3 и 4 знач.). Бригадни събрания през лятото правехме по-рядко, но звенови съвещания провеждахме почти през ден. ОП, 97. Обсъдиха се на звеновите и общокооперативните събрания задачите на звената и бригадите и производственият план на стопанството. ВН, 1953, бр. 303, 2. Аз завърших миналата година военното училище и ми липсваше необходимият практически опит. На помощ в трудни моменти ми се притичваше звеновият техник. НА, 1959, бр. 3426, 2.
– От рус. звеновой.