ЗВЕНОВÒДКА ж. Остар. Жена звеновод. – Моята жена, другарю началник, е звеноводка в текезесето. М. Марчевски, П, 238. Звеното в Кошница, на което дъщеря му е звеноводка, има най-висок добив от тютюна. Н. Хайтов, ПП, 139.


Източник: Речник на българския език (онлайн)