ЗВЕРЍНА ж. Диал. Звяр. И чудом са се чудили / каква е тази зверина? Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 146.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

ЗВЕРИНА̀ ж. Остар. Зверство. За станалото ужаснейше убийство в колиби Баба Маджара, дето едно цяло семейство хора отидоха жертва на нечута зверина, .. откри ся първият виновник. ЦВ, 1856, бр. 268, 36.


Източник: Речник на българския език (онлайн)